Автор: Михаел фон дер Шуленбург. Фон дер Шуленбург е бивш помощник-генерален секретар

Автор: Михаел фон дер Шуленбург. Фон дер Шуленбург е бивш помощник-генерален секретар на Организация на обединените нации заобикаля от Източна Германия през 1969 година, учи в Берлин, Лондон и Париж. Работи повече от 34 години за Обединените народи и през къс интервал за ОССЕ, в голям брой страни във война или вътрешни въоръжени спорове, постоянно включващи нестабилни държавни управления и въоръжени недържавни участници. Това включва дълготрайни назначения в Хаити, Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак и Сиера Леоне, както и по-кратки назначения в Сирия, Балканите, Сомалия, Сахел и Централна Азия. През 2017 година той разгласява книгата „ За построяването на мира – избавяне на националната страна и избавяне на Организацията на обединените народи “.

Призивът му за мир е оповестен на 20 февруари 2023 година

Преамбюл на Хартата на Организация на обединените нации

Войната в Украйна в този момент навлиза във втората си година, без да е изработен никакъв опит за намиране на спокойно решение. Вместо да предизвикват мирни диалози, воюващите страни от ден на ден се въвличат в рисковата серпантина на военната ескалация, прилагайки все по мощни системи оръжия. Сякаш към момента заседнали във войнственото мислене от първата половина на 20 век, те се надяват, че пълномащабната военна атака и военната победа ще могат да им донесат търсения мир. Този развой ще донесе на Украйна единствено още заличаване. Но още по-опасно следствие е, че престижът на двете най-големи нуклеарни сили в света зависи от изхода на тези военни офанзиви. Това усилва риска от директна борба сред нуклеарните сили Съединени американски щати и Русия – или двете страни, които имат към 90% от всички нуклеарни оръжия в света.

След Първата и Втората международни войни, това ще бъде третият път, когато война, стартирана на европейска земя, може да се трансформира в международна война, само че този път с евентуално по-опустошителни последици. Хората по света, които нямат нищо общо с тази война, към този момент страдат от нейните стопански последствия. Една нуклеарна война може да заличи всички хора, без значение дали принадлежат на воюваща страна, или не. По този метод поражда обстановка, която нашите прародители са желали да предотвратят, създавайки Хартата на Организация на обединените нации.

Преамбюлът на Хартата споделя: „ Ние, народите на Обединените народи (сме) решени да предпазим идните генерации от бича на войната, който на два пъти през нашия живот донесе неизказано страдалчество на човечеството... “ За жал, този апел на Хартата на Организация на обединените нации наподобява пропуснат през днешния ден. Най-вече първите членове и създатели, които затова би трябвало да са бранители на Хартата – Съединени американски щати, Англия, Франция и в този момент към този момент и Русия – неведнъж ерозираха нейните правила поради персоналните си политически цели, или пък напряко напълно я пренебрегнаха. Като непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации с право на несъгласие, те бяха в позиция да вършат това. В Украинската война тези четири сили с право на несъгласие в този момент са директни противници, подигравайки се с Хартата на Организация на обединените нации, която бе основана за попречване на сходни войни. С това те носят основната отговорност за тази война и нейните последствия за човечеството.

Основният апел на Хартата на Организация на обединените нации е да се търсят мирни решения

Постоянно повтарян мотив на Запада е, че нападателната война на Русия против Украйна е противозаконна съгласно интернационалното право и заради това Украйна освен има правото да се отбрани, само че може също и да желае помощ от други страни, с цел да се отбрани. Това е несъмнено, защото това умозаключение се основава на правилата на Хартата на Организация на обединените нации. Но дава ли Хартата по този метод право на Запада да продължава тази война, да търси военна победа против Русия и да отхвърля всевъзможни мирни старания на тази основа? Със сигурност не!

Причината е, че Хартата на Организация на обединените нации е съглашение сред всички страни членки за разрешаване  на техните спорове по кротичък метод. Забраната за потребление на военна мощ за политически цели се основава на това – а не противоположното. Следователно Хартата не е световно съглашение за преустановяване на огъня, а обвързване на всички страни членки да подсигуряват световния мир с мирни средства. Точно в този собствен аспект Хартата приключва военната логичност от предишното, която е довеждала до толкоз доста войни, изключително в Европа. Ако през днешния ден още веднъж се твърди, че мирът може да бъде реализиран единствено със силата на оръжето, т.е. с война, това е връщане към милитаристичното мислене от времето преди Хартата на Организация на обединените нации.

Хартата показва като своя съществена задача „ Поддържането на интернационален мир и сигурност, предвид на които: взимане на ефикасни групови ограничения за попречване и унищожаване на заканите за мира, и подтискане на актове на експанзия или други нарушавания на мира, както и реализиране с мирни средства и в сходство с правилата на справедливостта и интернационалното право на пригаждане или споразумяване на интернационалните разногласия или обстановки, които биха могли да доведат до нарушение на мира... “ А по-късно още по-ясно: „ Всички членове би трябвало да уреждат интернационалните си разногласия с мирни средства и по метод, който не заплашва интернационалния мир, сигурността и справедливостта. “

Задължението на Хартата да позволява споровете спокойно съществува освен за попречване на войни, само че и за намиране на излаз от войните. Например, резолюцията на Генералната асамблея на Организация на обединените нации от 2 март 2022 година, която строго осъди военната намеса на Русия, приканва освен Русия и Украйна, само че и всички забъркани страни, да намерят спокойно решение на Украинската война: „ Генералната асамблея упорства за неотложно спокойно споразумяване на спора сред Руската Федерация и Украйна посредством политически разговор, договаряния, медиация и други мирни средства. “

В доста връзки Хартата на Организация на обединените нации превъзхожда преобладаващия сегашен черно-бял мироглед за света сред положителното и злото, или даже сред по този начин наречените демократични и властнически страни. Хартата на Организация на обединените нации не употребява термини като нападателна война, превантивна война, анти-терористична война или даже филантропична война. Тя не прави разлика сред съответните политически системи на страните членки, нито разграничава правдивост и неправда на противоречивите въпроси сред страните в даден спор. Хартата изхожда от това, че във всеки спор постоянно има две страни, само че те би трябвало да бъдат помирени с мирни средства. Приложена към Украинската война, всички спорове сред ползите на Русия и тези на Украйна във връзка със сигурността трябваше да бъдат позволени посредством договаряния. Отказът на Запада да одобри загрижеността на Русия за сигурността ѝ за законна, а в този момент и отводът да договаря за спокойно решение на спора, го прави съизвършител във войната в Украйна.

Съучастието на Запада във войната в Украйна

Сериозността на нарастващия спор поради експанзията на НАТО до границите на Русия, който докара до война, беше явна за всички страни най-малко от 1994 година. Русия неведнъж предупреждаваше, че приемането на Грузия и Украйна в НАТО ще наруши обикновените ѝ ползи за сигурността и ще пресече алена линия. Това щеше да бъде типичен спор, който трябваше – и евентуално можеше – да се позволи по изкусен път съгласно Хартата на Организация на обединените нации. Но това не се случи – нито предотвратяването на войната, нито постигането на кротичък излаз от войната, откакто тя стартира. И това също е нарушение на Хартата на Организация на обединените нации.

С неуважение към загрижеността на Русия, приемането на Украйна в НАТО бе систематично преследвано. Това не мина без многократни провокации. Западът даже не се посвени да поддържа насилственото събаряне на законно определения (ОССЕ) украински президент през 2014 година, с цел да постави държавно управление, което поддържа присъединението към НАТО. Според Виктория Нюланд, в този момент заместник-държавен секретар, поддръжката на Съединени американски щати за този прелом е на стойност 5 милиарда $. Всъщност това може да е била и надалеч по-голяма сума. Това е също по този начин и голямо нарушаване на суверенитета на страна членка на Организация на обединените нации, което е и нарушаване на Хартата на Организация на обединените нации.

След скорошните изказвания на Ангела Меркел и Франсоа Оланд по отношение на споразуменията Минск I и Минск II, поражда въпросът дали те са били контрактувани „ добросъвестно “ или са обслужвали едничката цел да завоюват нужното време за военно създаване на Украйна. След като тези съглашения станаха правно обвързващи посредством решението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, това се трансформира и в шокираща подигравка на всякакво интернационално право.

Когато през 2021 година Русия отговори на решението на НАТО да продължи с присъединението на Украйна със скупчване на войски на границата си с Украйна, тя направи нов опит да реализира спокойно решение. Това докара до серия от дипломатически дейности, само че Западът изрично отхвърли всевъзможни диалози за присъединението на Украйна към НАТО. Украинското държавно управление даже отговори през февруари 2022 година с най-масираните бомбардировки на про-руския следен от отцепниците Донбас и неговото цивилно население.

Дори и след експлоадирането на войната НАТО, и най-много Съединени американски щати и Англия, торпилираха всички мирни старания. Още през първата седмица на март 2022 година тогавашният премиер-министър на Израел Нафтали Бенет се опита да посредничи за преустановяване на огъня сред Русия и Украйна. Според неговото скорошно изявление, Русия и Украйна са посочили голям интерес за бързо привършване на войната, а прекратяването на огъня по думите на Бенет е било „ на една ръка разстояние “. Но до него не се стигна, тъй като, както изясни Бенет, „ те (САЩ и Великобритания) блокираха прекратяването на огъня, и аз мисля, че сгрешиха “.

По-важните мирни услия бяха Украинско-Руските мирни договаряния. В третата седмица на март 2022 година, единствено месец след експлоадирането на войната, двете страни съумяха да се спогодят за чернова на всеобхватно спокойно съглашение: Украйна ще се съгласи да не се причислява към НАТО и да не позволява никакви военни бази на непознати сили на своята територия, до момента в който Русия ще се съгласи в подмяна да признае украинската териториална целокупност и да изтегли всички съветски окупационни войски. Предвидени бяха специфични договорености за Крим и Донбас. На мирна конференция, планувана за 29 март 2022 година в Истанбул, щяха да бъдат контрактувани останалите върпоси (като гаранциите за сигурността) с вярата да се доближи до план на кротичък контракт. Но тогава Украйна се отдръпна от мирните договаряния под натиска на Съединени американски щати и Англия. Турският външен министър Давутоглу щеше по-късно да каже за провалената истанбулска мирна конференция: „ някои страни от НАТО желаеха войната в Украйна да продължи, с цел да бъде отслабена Русия. “

Колко доста животи, какъв брой доста премеждия и какъв брой доста опустошения можеха да бъдат избегнати, в случай че НАТО беше подкрепил Украинско-Руските мирни старания през март? Това въпреки всичко беше и желанието на Украйна по това време. Вместо това НАТО торпилира тези мирни старания и затова носи тежък дял от виновността за множеството жертви и опустошения, породени от войната от този момент насам.

Трябва да признаем на Украйна, че тя потърси – най-малко първоначално – кротичък излаз. Президентът Зеленски незабавно след експлоадирането на войната помоли израелския министър председател Нафтали Бенет да посредничи с Русия. Той беше също по този начин този, който насърчаваше Украинско-Руските мирни договаряния, които започнаха почти по същото време. Още на 27 март 2022 година Зеленски имаше куража да пази първичните резултати от Украинско-Руските мирни договаряния обществено, пред съветски публицисти – макар обстоятелството, че по това време НАТО към този момент беше решил на специфичната си среща на върха на 24 март 2022 година да не се опълчва на тези мирни договаряния. Накрая Зеленски се поддаде на натиска на НАТО и избра продължение на войната. Предвид тежката взаимозависимост на Украйна от финансовата и военна поддръжка от Запада, той евентуално е имал и други благоприятни условия.

Решението за продължение на войната в този момент докара до всеобхватна съсипия на Украйна, извънредно страдалчество на хората там и загуба на огромни елементи украинска територия. Днес позицията на Украйна за договаряния би била доста по-лоша, в сравнение с беше през март 2022 година. Това може да изясни сегашната настройка на Зеленски да заложи всичко на тотална победа над Русия. Но даже и това да беше въобще допустимо, сходна победа би пристигнала с цената на големи човешки жертви и може да включва и тоталното заличаване на Украйна. Президентът Зеленски и множеството му приятели по оръжие би трябвало да са осъзнали до момента, че не е трябвало да слушат новите си другари от Запад през март/април 2022 година. За отхвърлянето на контрактувано решение през март украинците в този момент заплащат с кръвта си в една война, която преследва стратегическите ползи на НАТО. Това може и да не е последният път, в който украинците ще се почувстват предадени.

Украинската война е доказателство, че Хартата на Организация на обединените нации е незаменима

От края на Студената война Западът, и изключително Съединени американски щати, неведнъж е оспорвал валидността на Хартата на Организация на обединените нации. Хартата и нейният принцип за „ суверенно тъждество “ не са съвместими с претенцията на Съединени американски щати за независимо световно водачество. Във възприетата от тях роля на световен основател на разпоредбите, по данни на Изследователската работа на Конгреса на Съединени американски щати, след края на Студената война Съединени американски щати са направили 251 военни интервенции в други страни – без да броим секретните интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ или поддръжката за прокси войни. Може да бъде заключено, че доста, в случай че не и множеството, от тези интервенции са били в нарушаване на Хартата на Организация на обединените нации. В съвсем всички случаи те са били несполучливи и са оставили след себе си единствено човешко страдалчество, опустошения, безпорядък и нефункциониращи държавни управления. Никога от тях не са възниквали демокрации. Обречена ли е в този момент Украйна да последва същата орис?

Войната в Украйна докара света по-близо до нуклеарна злополука от всеки различен спор след края на Студената война, а може би даже и след Втората международна война насам. Това би трябвало да ни накара мъчително да осъзнаем какъв брой значима и фактически незаменима е Хартата на Организация на обединените нации и през днешния ден за регулирането на мирните връзки сред страните членки. Единственият метод човечеството да може да поддържа международния мир е да има непринудено съглашение сред страните за спокойно разрешаване на споровете посред им.

Хартата на Организация на обединените нации в миналото беше голям подарък за човечеството, изработен от победилите през Втората международна война сили – Съединени американски щати, Съвесткия съюз, Англия и Франция. Днес тъкмо тези страни (или техните страни-наследници) се дискредитираха до степен, че към този момент не може да се чака да възобновят и да пазят Хартата на Организация на обединените нации. Факелът на мирния международен ред, учреден на съдействие, в този момент би трябвало да бъде носен от други страни, от страни като Бразилия, Аржентина и Мексико в Латинска Америка; от Индия, Китай и Индонезия в Азия; от Южна Африка, Нигерия и Етиопия в Африка, или от Египет и Саудитска Арабия в Близкия Изток. Ако тези страни поемат по-голяма отговорност за поддържането на световен мир, те ще подхващат и значима крачка към по-многополюсен и обективен свят. Какво може да бъде по-добро от завръщането към световния ред на мира, учреден на Хартата на Организация на обединените нации и нейния принцип на „ суверенно тъждество сред всички членове “?

Този апел е оповестен на 20 февруари 2023 година

Инфо: meer.com

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова